Село Зорница в Родопите
Село Зорница смело може да бъде определено като селото с най-красиви изгледи в Родопите.
Живописен път, лъкатушещ нагоре в планината ще ви изведе до селото, което след един от многото завои, се появява като римски амфитеатър на планинския склон.
Нахвърляно на южен родопски хребет, то има три махали. От долната махала в далечината се вижда кулата на връх Снежанка, а от горната махала срещу него се белее купола на Роженската обсерватория.
Разположено на средна надморска височина от 1450 метра, Зорница е второто по височина село в България след село Манастир.
Селото е основано в средата на 18 век със заселници от околните села Богутево, Забърдо и Чепеларе.
До седемдесетте години на 20 век в селото е имало начално училище, Държавно Земеделско Стопанство (ДЗС), магазин за хранителни стоки, кръчма и читалище. Постепенно селото е започнало да се обезлюдява, като жителите му започнали да се преселват в близкото Чепеларе. В началото на 21 век селото вече е останало с около 15 постоянни жители, без училище, без кръчма и без магазин. Единствено читалището събира своите членове на годишното отчетно събрание, когато се дава вечеря с програма на самодейните групи. А читалищните членове са много, защото зорничани не са забравили корените си и дори преселени в близкото Чепеларе, стоят сплотени като род в него.
Един път в годината, в началото на месец юни, селото дава курбан, на който се събират над хиляда посетители от близките села и всички краища на България. За този ден овчарите даряват овце, и всеки, който иска може да помогне с пари. Готвят се най-вкусните курбан чорба и курбан с ориз, раздава се безалкохолно (алкохолът е забранен на този ден) и напълно безплатният обяд е на площадка с красива гледка до читалището.
Всички са добре дошли, и никой няма да ви пита кои сте и защо сте тук.
Някъде след 2004 година към селото започват да проявяват интерес любители на планината, които търсят свое малко местенце за почивка или за малък туристически бизнес. Откриват се няколко красиви къщи за гости, и много други стават дом на нови собственици от всички краища на България и Европа.
Карабалканска изворна питейна вода се спуска в селото по тръбопровод строен от зорничани, чистият планински въздух с боров дъх дава усещането за небесна свобода, а тишината се пропуква единствено от песента на птичките и свистенето на вятъра във вековните ели, смърчове и борове.
Зимата, пролетта, лятото и есента меко се преливат в кръговрат от цветове и ухания.
Селото се намира в близост до град Чепеларе, пистите на Мечи чал, хижа Изгрев, Роженските поляни, където се провежда Роженският събор и зимния курорт Пампорово.
Ако пътувате към Зорница от Пловдив, може да се отбиете до Чудните мостове край село Забърдо.
Зимно време веригите са задължителни за автомобили, които нямат 4Х4 задвижване. Пътят към селото е асфалтиран, но тесен, с отбивки за разминаване. В селото има места за обръщане в обратна посока, наречени "обръщала", на които със знак е обозначено че паркирането е забранено. Не паркирайте на тези места, ако не искате да давате пари за глоби и за изчукване на автомобилни калници и врати.
Не озвучавайте селото с любимата си чалга, пиратки и стрелби, ако не искате да си имате работа с полицията.
Не се страхувайте, ако срещнете овчарски кучета в селото. Те са безопасни, освен ако не ги дразните или не посегнете на добрите агънца и техните майки. В Горна махала има две добрички кучета, които много лаят като поздрав към минаващите, и които биха ви съпроводили и пазили в разходките ви из планината, ако сте добри с тях.
Не пропускайте да посетите това красиво родопско село.